Реализирахме събитието по нашия проект, озаглавен „Силата на фолклора от миналото до настоящето“, което се проведе на 12-13-14-15 юли в град Къркларели. В рамките на този трансграничен проект Асоциация на клубовете за изкуство и спорт  бяха домакини на бизнесмени от Карнобат, България, които дойдоха в Къркларели . В този контекст посетихме Къркларели и околните градове в близост до граничните райони. Горди сме да ги приютим в тази география, където носим следите от нашите културни ценности, обща история и опит.

                            ДОГОВОР ЗА ЛОЗАНСКИ ПАМЕТНИК И МУЗЕЙ

Севърският договор, който бележи края на Първата световна война, е подписан между Османската империя и съюзниците на 10 август 1920 г. Той обаче е отхвърлен от турското национално движение поради значителна загуба на територия и съответно се провали. След победоносната турска война за независимост, водена срещу съюзническите сили на Британската империя, Френската република, Кралство Италия и Кралство Гърция, които бяха окупирали голяма част от континенталната част на Турция, Лозанският договор беше подписан в Лозана, Швейцария на 24 юли 1923. Този втори мирен договор прекрати конфликта между турските националисти и съюзниците и също така определи границите на съвременната турска република. В съответствие с договора гръцко-турската граница беше пренасочена и квартал Караагач в Одрин (тогава известен на английски като Адрианопол , на южния бряг на река Марица, беше върнат от Гърция в Турция. Жп гара Karaağaç, която е била главната жп гара на Одрин, е била в експлоатация до 1971 г., когато е построена нова гара от другата страна на Марица.

Старите сгради на жп гарата и околностите впоследствие бяха възложени на Тракийския университет и след преустройството се помещава администрацията на университета. През 1996 г. сенатът на Университета в Тракия взема решение за създаването на паметник и музей в непосредствена близост до бившата жп гара. Разрушаването на терена за новия паметник се състоя на 29 март 1998 г., а изграждането му отне само четири месеца. Той беше открит от тогавашния президент Сюлейман Демирел (в длъжност 1993–2000 г.) на 19 юли 1998 г., на 75 -годишнината на Републиката. Районът около паметника е създаден като обществен парк чрез засаждането на 74 млади дървета в чест на 74 -ата годишнина от основаването на Турската република. След това беше решено всяка година да се засажда ново младо дърво. Университетът Тракия предвиди бюджета на проекта за 148 милиарда йени (приблизително 617 000 щатски долара по това време).

                            ЗДРАВЕН МУЗЕЙ

Музеят на здравето е построен от Султан II. Баязид в Одрин през 1488 г. и това е един от най -важните комплекси на османците. Комплексът съдържа болница и медицинско училище (медресе) до него. Музеят е собственост на Университета Тракия, който днес е последовател на тази мисия поради историческия образователен и медицински институт.

Комплексът Султан II Баязид е един от най -важните здравни, социални, образователни и религиозни институти през своята епоха. Комплексът има много единици като болница, джамия, къща за гости, имарет, турска баня и мост. Този многофункционален комплекс е отражение на манталитета на социалното състояние на неговата епоха.

Болните се лекуват в болница, учениците се обучават в училище (медресе), вярващите се почитат в джамия, гостите се посрещат в къща за гости, а бедните се хранят в имарет на комплекса.

                          МУЗЕЙ НА АРХЕОЛОГИЯ И ЕТНОГРАФИЯ

Първият музей в Одрин е основан през 1924 г. по заповед на Ататюрк в хадиската медресе на джамията Селимие. Въпреки че този музей се нарича Археологически музей, в него се съхраняват и ценни етнографски артефакти и надгробни паметници. Нов музей беше необходим в Одрин с увеличаването на броя на произведенията в музея. Новата сграда на музея е открита на 13 юни 1971 г. под името „Музей на археологията и етнографията“. Гробните стели, изобразяващи обожествена тракийска кавалерия от траки, местните хора от региона, са регионалните произведения, изложени в музея, заедно с други мрамори и стели. Херодот казва: „Траките са най -многолюдната нация след индианците на земята; ако те действаха под командването на един човек или с една воля, те никога нямаше да бъдат победени и според мен те биха били най -силната и най -многобройната нация. Но невъзможността за тях беше тук и това единство никога не можеше да бъде установено; тяхната слабост е тази. На входа в градината са изложени римски капители, саркофаги, долмени и менхири и османски надгробни камъни точно зад тях. Някои столици и скулптури от елинския, римския и източния римски период, както и рибните езера в Одрин и къщите за птици, свързани с водната култура от османския период са изложени и в градината. Археологическият и етнографски музей Одрин, който някога е бил столица на Османската империя, е известен като един от важните градове на 17 -ти век. Регионални дрехи, специфични за Балканите в Етнографската секция хвърлят светлина върху етнографската идентичност на града. Изложени са дървени сандъци, калиграфски плочи и уникални примери за техниката на орнамент от Одирнекари. Медресето, което се използва като музей от 1924 г., се състои от основна класна стая, студентски стаи и вътрешен двор с веранда. Надгробните паметници от 15 -ти век и еничарските надгробни плочи, които сега имат малко примери, са изложени в двора, където се намира монументално тисово дърво. Надписите от сградите от османския период, секцията, отразяваща османската водна култура, и хранителните колички, оръдия и оръдия, използвани по време на Балканската война, очакват посетители в градината.

    SELİMİYE ДЖАМИЯ И СОЦИАЛЕН КОМПЛЕКС

Квадратната джамия със своя единичен голям купол и четири тънки минарета доминира над хоризонта на бившата османска столица Одрин. Синан, най -известният от османските архитекти през 16 -ти век, смята комплексът, който включва медресета (ислямски училища), покрит пазар, часовникова къща, външен двор и библиотека, за най -доброто си произведение. Интериорната декорация, използваща плочки Iznik от пиковия период на тяхното производство, свидетелства за форма на изкуство, която остава ненадмината в този материал. Комплексът се счита за най -хармоничния израз, постигнат някога на османското кюлие, група сгради, построени около джамия и управлявани като една единствена институция.

KIYIKÖY, МИДИЯ

Кийкой е крайбрежен град, който се откроява с природните си красоти, в границите на провинция Къркларели и е свързан с квартал Визе.

МАНАСТИР „Свети Никола“

Манастирът „Свети Никола“ (на турски: Aya Nikolas Manastırı) (на гръцки: Μονὴ του Ἁγίου Νικόλαου) е православен манастир от византийска епоха, построен по времето на император Юстиниан I (управляван 527-565). Той се намира на около 800 м (2600 фута) югозападно от града. Манастирът се състои от параклис на приземния етаж, килии за монасите и складови помещения. В мазето има свещен кладенец (хагиазма) (на турски: ayazma) (на гръцки: ἁγίασμα). Манастирът е построен изцяло чрез изсичане на масивна скала. Известно е, че манастирът е реновиран през 1856 г. от митрополит епископ Матей, който е построил и дървена пристройка пред манастира, която не съществува днес. Над сводестия северен вход е издълбан надпис „Св. Никола“ с букви от гръцка азбука

ПЕЩЕРА ДУПНИЦА

Разположена е в див регион, който образува турско-българската граница, където потокът Резве разделя планините Истринка с дълбоки долини. Пещерата Дупница се състои от два етажа и три пещери, свързани помежду си в мрамори през второто геоложко време, в зона, покрита с гъста растителност, където можете да видите всеки нюанс на зелено. Поради тази причина тя е научно известна като „Пещерната система“.

КРЕПОСТ ВИЗЕ

Крепостта Визе (на турски: Vize Kalesi) е укрепление, построено през древноримската епоха. Намира се в северозападната част на града. Смята се, че крепостта е построена първоначално през 72-76 г. пр. н. е. и е възродена по времето на Юстиниан I. Изграден е от чисто изсечени камъни и развалини върху основи с каменни блокове 50 cm × 80 cm (20 in × 31 in) и 100 cm × 150 cm (39 in × 59 in). Синкавият цвят на камъните при северната стена показва, че този участък е възстановен през късновизантийската епоха по време на династията на Палеолозите. Крепостта се състои от две гнездени стени. Западните и южните градски стени са непокътнати. Надпис с гръцки букви, издълбани върху камък, който е намерен в крепостта, казва: „Тук са били наблюдателни кули, построени под управлението на Фирмус, син на Аулус Порес, заедно с Аул Кент, син на Райт, син на Кент, и Рабдус, син на Хиакинт. “ Той е изложен в музея на Къркларели.

МАЛКА АГИЯ  -Църква Света София

Малката църква Света София (джамия Гази Сюлейман паша) (на турски: Küçük Ayasofya Kilisesi (Гази Сюлейман Паша Ками)) е бивша православна църква от византийска епоха, построена по време на император Юстиниан I (управляван 527-565) пъти, която е била преобразувана по -късно в османската епоха в джамия. Проектирана в план на православна базилика, църквата е построена върху основите на храма на Аполон с зидан камък и тухли. Кръстообразната църква се състои от кораб с два реда колони с по три колони, две пътеки и апсида в единия край. Първоначалният му дървен покрив е заменен през 12 и 13 век с висок купол. Сградата е сводеста около купола, различен стил, който обикновено не се вижда във византийската архитектура.

  НАЦИОНАЛЕН ПАРК ИГНЕАДА  ФЛОЙДПЛАЙНСКИТЕ ГОРИ

Националният парк İğneada Floodplain Forest (на турски: İğneada Longoz Ormanları Milli Parkı), създаден на 13 ноември 2007 г., е национален парк, разположен в провинция Къркларели, регион Мраморно, Турция. Националният парк обхваща площ от 3 155 ха (7800 дка) и се намира в град Инеада на турско-българската граница на 25 км (16 мили) далеч от област Демиркьой на провинция Къркларели. Потоците, които се спускат от планинската верига Странджа към Черно море, образуват алувий на брега, където заливната равнина (на турски: longoz) е възникнала поради сезонни наводнения. Защитената зона се администрира от Генерална дирекция по опазване на природата и националните паркове (на турски: Doğa Koruma ve Milli Parklar Genel Müdürlüğü) на Министерството на околната среда и горите. Националният парк е рядка екосистема, която се състои от блато, блато, езера и крайбрежни пясъчни дюни. Планината Странджа е разположена на юг и запад. Има пет езера с водни растения. Езерото Ерикли, обхващащо 43 ха (110 акра), е лагуна, която се отделя от морето през летните месеци в резултат на суша. Езерото Мерт с площ 266 ха (660 дка) е образувано от потока Чавушдере в устието му. Езерото Сака е малко езеро от 5 ха (12 акра), разположено в южната част на националния парк между заливната равнина и дюните. Другите две езера са езерото Хамам с размер 19 ха (47 декара) и езерото Педина от 10 ха (25 декара). Пясъчните дюни се намират от двете страни на град Инеада. Дюните на север се простират от изток от езерото Ерикли до Инеада. Южните дюни се простират от морската връзка на езерото Мерт на юг от езерото Сака, като на някои места достигат ширина 50–60 м (160–200 фута).