История

При археологически разкопки в крепостта са разкрити останки от средновековна базилика от VI век, старобългарска църква от X век, византийска църква от XI век, както и много артефакти като бронзови монети от VI-XIII век, фрагменти от графитни рисунки, керамични мозайки и бронзови средновековни печати. Предполага се, че Маркели е построена по времето на византийските императори Анастасий I и Юстиниан I, за да защити територията на Византия от вражески набези.

През 756 г. край пограничната крепост се води битка между българския кан Винех и Константин V, която канът губи.

През 792 г. кан Кардам нанася тежко поражение на византийския император Константин VI, в резултат на което Византия се задължава да плаща данък на българската държава.

От Маркели византийският император Никифор I Геник започва похода си към българската столица Плиска през 811 г. и претърпява ужасяващо поражение, загубвайки живота си. Превземайки крепостта през 812г., кан Крум я превръща в най-голямата крепост на българите на юг от Стара планина. По-късно българската граница е преместена и Маркели губи своята функция.

В сърцето на крепостта, през 5-6-ти век е построена ранновизантийска базилика, която обаче е разрушена десетилетия по-късно по време на аварските нашествия. Византийската писателка Ана Комнина пише, че в 1089 година баща ѝ император Алексий I Комнин използва Маркели за база при операциите си срещу печенезите и куманите . По-късно, през 9-10-ти век върху нейните останки българите построяват старобългарска църква. През 11-ти век тази църква е разрушена и на нейно място се изгражда кръстокуполна византийска църква, съществувала до началото на 13-ти век. Именно останките от тези храмове, поне според мен, представляват най-голям интерес сред руините от крепостта Маркели. На място могат да се видят също останки от крепостни стени и кули.

Както обаче личи от открити от археолозите монети на царете Светослав Тертер (1300 – 1322) и Иван Александър (1331 – 1371), тя остава голям български укрепен град и в късното Средновековие. Маркели е разрушена от турците навярно в 1371 г. след битката при Черномен, а жителите му основават днешния Карнобат.

                                                                Местоположение

Крепостта Маркели е разположена на територията на община Карнобат, на около 8 км западно от гр.Карнобат, 50 км северозападно от гр.Бургас, 3 км северозападно от с. Крумово градище и около 308 км източно от гр. София. Крепостта Маркели е достъпна с лека кола. Ако изберете АМ Тракия, за крепостта Маркели трябва да се отбиете на изхода за Карнобат. На около 2 километра след отбивката от магистралата пътят се разделя на две – в дясно е за град Карнобат, за крепостта Маркели трябва да държите ляво на това разклонение. След още 4 километра трябва да завиете на ляво за крепостта. Има си табелки, а и крепостта вече се вижда в далечината. Освен това, там на отклонението за крепостта има изоставено военно поделение – още един ориентир. От там до крепостта няма и километър. Движите се по новоизграден, макар и малко тесен, асфалтов път.Пред крепостта има обширно място за паркинг. Там на паркинга има фургони, в един от които е била и билетната каса за крепостта.

Обща информация
Крепостта заема западния край на възвишението Хисар, което е част от Стара планина. Крепостта възниква през късната Античност и първоначално е защитавана от крепостна стена, а през Средновековието – от изградени мощни земни отбранителни валове. Естествени защитни прегради към крепостта са река Мочурица, която е и неин основен водоизточник, и скалните откоси в северозападната част. Обхваща площ от 460 декара, а дължината на крепостните стени е 530 м. Защитните ровове и валове, обграждали крепостта като пръстен, могат да се видят и до днес. Те са едни от най-големите изкуствено изградени укрепления открити на Балканския полуостров. Маркели е била непристъпна, а при обсада се снабдявала с вода чрез специалнf изградено водно съоръжение, свързващо града с близката река Мочурица.Изборът на мястото на крепостта Маркели, от стратегическа гледна точка, показва много добро познаване на общогеографските особености на един обширен район с радиус 30 – 40 километра, включващ основната Старопланинска верига и източния край на Средна гора. Крепостта има зрителна връзка с много укрепени селища в околността, по-важните от които са:

– античният и средновековен комплекс от две крепости и няколко големи селища на 1 – 2 километра западно-северозападно от село Зимен;

-крепостта на Войнишкия Бакаджик на около 2 километра южно от село Войника;

-крепостта над Марашкия проход на около 4 километра западно от село Седларево;

-„Малкото“ и „Голямото кале“ на 4 – 4,5 километра северозападно от село Везенково;

-крепостта „Обраслото кале“ на около 1 километра северно от село Подвис;

-крепостта на Големия Бакаджик.

Освен с тези обекти, Маркели има много добра видима връзка и с Мокренския проход, с района на Върбишкия проход, с местността Яйлата в Ришкия проход и други.

Прави впечатление изборът на място на водоотбранителната кула на левия бряг. Тя е разположена точно срещу единствения в близкия район участък от реката с плитко скалисто корито, без затлачвания и заблатявания.

                                         Настаняване

Гостите, желаещи да посетят крепостта, могат да отседнат в град Карнобат, който предлага много добра хотелска база.